Foreign Affairs: Путин няма да използва ядрено оръжие. Дори Сталин и Мао Дзъдун не го направиха
" Защо войната в Украйна няма стане нуклеарна " и е малко вероятно Владимир Путин да посегне към " аленото копче ", както това не са създали и Йосиф Сталин, и Мао Дзъдун в предишното. За какво в действителност служи нуклеарното оръжие и на кого, какъв е вероятният излаз от спора в този момент и какви са поуките за бъдещето.
Статия в реномираното американско издание " Foreign Affairs " дава отговор на тези въпроси на фона на възобновената опасност от Москва за действителен риск от Трета международна война. За нуклеарна ескалация днес заприказва още веднъж съветският външен министър Сергей Лавров в изявление за държавния " Первый канал ". Той даде образец с Кубинската рецесия от 1962 година, потвърждавайки, че тогава е имало канал за връзка сред Вашингтон и Москва, какъвто в този момент няма. Лавров обвини НАТО, че участва във войната като въоръжава Украйна и удостовери, че тези доставки са " законна цел " на Русия в така наречен " специфична интервенция ". Украинският външен министър Дмитро Кулеба на собствен ред видя в " предизвестията " на Лавров доказателство, че Москва стартира да губи.
Това не е нова епоха, а нов стадий от остарялата
Първите разбори за войната в Украйна подчертаваха върху няколко неповторими и характерни фактора - заплетената история на района, комплицираната логика на психиката на съветския президент Владимир Путин и харизматичното водачество на украинския президент Володимир Зеленски. Конфликтът изглеждаше като нещо шокиращо ново и плашещо непредсказуемо, като края на една ера и началото на нова - с към момента неразбираеми очертания.
С напредването на сраженията обаче ходът на войната все повече наподобява на доста други конфликти от последните седем десетилетия. Това води до догатката, че общите структурни характерности на ситуацията влияят на воюващите страни и ги насочват към решения в рамките на добре познати коловози. Накратко, в Украйна се развива моделът на ограничената война в нуклеарната ера. Повтаря се сценарият, написан още в Корея през 50-те години и заимствуван неведнъж по-късно. Това не е нова епоха, а единствено нов стадий от остарялата. И даже тази нова фаза се развива по стари правила - а това ще има последици за остатъка от войната и по-късно, написа създателят на Foreign Affairs Гидиън Роуз* в увода към публикацията си, преди да даде исторически аргументи защо спорът съгласно него няма да се трансформира в нуклеарен и да направи прогноза за края и следствията от войнатабъдещето.
Като първия път
В края на 40-те години на предишния век американските политици се сблъскват с невиждан проблем: какво да създадат с оръжията, които могат да унищожат света? Държавите постоянно са уреждали най-големите си разлики посредством война. Но с течение на времето войните стават по-разрушителни, като кулминационна точка е Втората международна война - приключила с хвърлянето на атомни бомби над Хирошима и Нагасаки, унищожили цели градове с един гърмеж. Тогава никой не знае какво ще последва. Прекъсването на цикъла на войната изглежда невъзможно. Продължаването му - немислимо. Напрежението се засилва още повече, когато Съветският съюз се снабдява с атомна бомба през 1949 година А по-късно, през юни 1950 година, севернокорейските сили нахлуват в Южна Корея. Вашингтон и неговите съдружници тогава бързо застават на страната на Сеул, изправяйки се против Москва, която дружно с Пекин подкрепя Пхенян.
В продължение на три години, до момента в който бушуват жестоки боеве на Корейския полуостров, двете страни последователно и мълчаливо се спогаждат за разпоредбите в новата ера. Нито една от нуклеарните сили не желае нова тотална война, по тази причина Вашингтон и Москва поставят строги ограничавания на средствата, задачите и обсега на спора. Решават да не употребяват нуклеарни оръжия. Запазват бойните дейности в границите на Корейския полуостров, не протягат ръка взаимно върху териториите си или ръководещите режими. Но оставят войната да продължи по стандартен метод, толкоз грубо, колкото желаят враждуващите страни.
Неписаните правила, сложени тогава, не са прочетени от книга, до тях не се стига чрез договаряния. Не се раждат в името на вяра, вяра или състрадание. Основават се на практичността. Ядрените оръжия, макар цялата им мощност — или заради цялата им мощност — тогава се оказват изненадващо безсилни. Използването им би довело до доста разноски и да донесе малко изгоди. Би основало повече проблеми, в сравнение с би решило. И по този начин нито една суперсила не избира да ги употребява.
Десетилетие по-късно Карибската рецесия от 1962 г. затвърждава като тематика табу употребата на нуклеарни оръжия и прави нуклеарните сили още по-малко склонни на риск. Следва войната във Виетнам - по същия модел като в Корея - нито една от нуклеарните страни, измежду които към този момент е и Китай, не употребява унищожителното си оръжие. Никой не нападна територията или режима на друга нуклеарна мощ. Същите правила важат по-късно и при войните в Персийския залив, в Ирак, в Афганистан. Важат и в този момент в Украйна.
Русия избра гореща война и ще получи студена война в следствие от студена договорка
План А на Русия беше бързо да завладее Украйна, да конфигурира проруско правителство и да сложи света пред приключен факт. Този проект бе провален от решителна украинска опозиция. Москва приложи план Б - да унищожава украински градове, с цел да пречупи силите и желанието за съпротива у защитаващата се страна. Когато и това не проработи, Кремъл мина към проект С - отхвърли се да завзема цяла Украйна и се концентрира върху опитите да превземе и задържи териториите на изток и юг. Предстоящите борби в Донбас ще бъдат решаващи за бъдещия излаз от тази война.
Войната в Украйна ще приключи или с договаряния и съглашение за териториално статукво, или ще се трансформира в замразен спор по продължение на заварената линия на прикосновение на армиите на изток. Това значи, че краят ще наподобява на този на войните в Корея и Персийския залив или на обстановката в Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието. Така или другояче, както и в Корея, шокът от първичната експанзия мобилизира широка балансираща коалиция, която ще се резервира даже когато бойните дейности спрат. Русия избра гореща война и ще получи студена война вследствие на договорката.
Каквото и да допускат някои тълкувания на съветската военна теория, Москва няма да употребява нуклеарни оръжия по време на спора. От 1945 година насам всеки водач на нуклеарна мощ - от политици като американските президенти Хари Труман и Линдън Джонсън, до социопати, извършили всеобщи убийства като Йосиф Сталин и Мао Дзъдун, отхвърлят потреблението на нуклеарни бомби с едни и същи претекстове. Путин няма да направи изключение - воден не от топло сърце, а от хладна глава. Той знае, че потреблението на нуклеарно оръжие ще докара до неотложен отговор и всеобщо заклеймяване, само че няма да донесе кой знае какви стратегически преимущества. Да не приказваме за обстоятелството, че радиоактивните останки могат елементарно да се върнат назад към самата Русия.
Поради сходни причини НАТО няма да нападна Русия или да се опита да обезглави режима в Кремъл. Няма да има войски на НАТО в Украйна, зона, неразрешена за полети и горещо гонене на съветските сили, в случай че те се изтеглят назад на своя територия. Всички тези дейности крият огромни опасности от ескалация, която НАТО желае да избегне толкоз, колкото и Москва. Но Алиансът ще се почувства задължен да откаже на Москва забележителна победа освен поради Украйна, само че и с цел да избегне опасен прецедент - да се сътвори усещане, че съществуването на нуклеарно оръжие е потребно за отбрана на " облаги ", непозволено придобити чрез конвенционална агресия.
В рамките на тези граници обаче войната ще се води до дъно, до момента в който везните не се наклонят уверено в едната посока или не се стигне до патова обстановка. Воюващите ще се борят, до момента в който изчерпят силите си или до момента в който бойните линии не се върнат към нещо покрай началната точка. Целта на администрацията на Джо Байдън би трябвало да бъде ускорение на процесите – като продължи да дава на Украйна всякаква стандартна военна помощ, заобикаля обидите по адрес на съветския лидер и е в подготвеност да договаря съществено, когато има условия за това.
" Ядрени таралежи " и " стандартни лисици "
През 50-те и 60-те години на предишния век стратези разработват сложни системи, с цел да предскажат по какъв начин ще се държат нуклеарните сили при разнообразни условия, напомня публикацията на Foreign Affairs.
Живият опит от нуклеарната епоха обаче демонстрира, че реалните политически водачи в действителни войни подхождат по-просто, преглеждат нуклеарните оръжия като " военни таралежи ", подобаващи единствено за едно огромно нещо: въздържане против същински екзистенциални закани. От 1945 година насам водачите по време на война не считат нуклеарните оръжия за използваеми, не ги разполагат взаимозаменяемо с стандартните оръжия и поддържат ясни загради пред ескалация. И тези настройки са се запазили без значение от броя, сложността и структурата на нуклеарния боеприпас.
Единственото нещо, за което нуклеарните оръжия се оказват потребни, е възпирането на огромни офанзиви против тези, които ги имат. В това отношение съветската инвазия в Украйна, сходно на акцията на НАТО в Либия през 2011 година, единствено ще удостовери тяхната стойност – не тъй като руснаците ще ги употребяват, а тъй като Украйна ги няма. Войната ще даде още един образец за заплахите, които чакат страните, които имат такива оръжия, само че решат да се откажат от тях. Ще стане още по-малко евентуално Иран и Северна Корея да се съгласят да се откажат от собствените си нуклеарни стратегии. Следователно в бъдещите договаряния за надзор на въоръженията Вашингтон би трябвало да отдръпна упоритостите си и да се концентрира, най-малко към този момент, върху опитите да замрази тези стратегии – цел, която, за разлика от връщането обратно, в действителност може да е постижима.
Междувременно стандартните сили са явно " военни лисици " - използваеми по доста способи, за доста цели. Смелостта на Украйна в стандартните борби, дружно с икономическата и военната помощ, която получава, е това, което осуетява проектите на Москва и същите тези фактори ще дефинират каква част от териториите си на изток и на юг Киев в последна сметка ще запази. Тъй като бъдещите спорове евентуално ще следват познати модели, политиката на защита на Съединени американски щати би трябвало да се концентрира интензивно върху това по какъв начин да се водят — и да оказват помощ на другите да водят — строго стандартните войни, изключително продължителни отбранителни такива. Един съответен урок се откроява: сигурността на Тайван ще се основава по-малко на развиване в нуклеарната сфера, в сравнение с способността на острова да предотврати амфибийно навлизане от континентален Китай и да издържи на атака дълго време.
Проблемът на " мирната смяна "
Ограничените стандартни войни като тази в Украйна към момента са вероятни в нуклеарната епоха. Войни, в които вземат участие всички велики сили, са извънредно малко евентуални. Това е огромно достижение в човешката история, защото сходни войни са причинявали извънредно много смърт и опустошения. Но то е и проблематично, тъй като същите тези войни са изпълнявали и практическа функционалност. Те бяха механизмът, посредством който интернационалната система се балансираше. Както отбелязва политологът Робърт Гилпин:
" Завършването на една хегемонна война е началото на различен цикъл на напредък, разширение и възможен крах. Законът за неравномерния напредък продължава да преразпределя властта, като по този метод подкопава статуквото, открито от последната хегемонна битка. Дисбалансът заменя равновесието и светът се насочва към нов кръг от хегемонни спорове. Винаги е било по този начин и постоянно ще бъде по този начин, до момента в който хората или не се самоунищожат, или не се научат да създават ефикасен механизъм за мирна смяна ".
Досега страхът от самоизтребление е предиздвикал великите сили да избегнат Трета международна война и да се радват на дълъг мир. Но историята не е спряла нито през 1945 година, нито през 1989 година Установените договорености за интернационален ред от ден на ден не отразяват световното систематизиране на материалната мощ. Новата студена война сред Русия и Запада, да вземем за пример, ще се разграничава от остарялата - частично заради обстоятелството, че съществени световни играчи като Китай, Индия и огромна част от Близкия изток избират да не вземат участие.
Многополярността към този момент не е доктрина, а факт. И новите сили от ден на ден ще изискват да вземат участие в определянето на световните правила, вместо единствено да ги следват.
В " неприятното остаряло време " сходни разбърквания на силите щяха да доведат по един или различен метод до ужасна световна война. Благодарение на нуклеарната гражданска война такива войни към този момент не са на масата. Но текат световни разбърквания - делът на Китай в международната стопанска система се е нараснал петкратно през последните десетилетия - и ще би трябвало да се намерят нови форми за баланс. Изобщо не е ясно какво би означавало това на процедура. Но все по-кухото статукво не може да продължи постоянно. А при липса на опция за мирна смяна даже рискът от Армагедон може да се окаже непълен за запазването му.
* Авторът на анализа Гидиън Роуз е член на Съвета по интернационалните връзки на Съединени американски щати и редактор във " Foreign Affairs " в интервала 2000-2021. Роуз е aсоцииран шеф по въпросите на Близкия изток и Южна Азия в Съвета за национална сигурност от 1994 до 1995 година в администрацията на президента Бил Клинтън, учител е по американска външна политика в Принстън и Колумбия и е създател на книгата „ Как свършват войните “. Преводът е с незначителни съкращения.
Статия в реномираното американско издание " Foreign Affairs " дава отговор на тези въпроси на фона на възобновената опасност от Москва за действителен риск от Трета международна война. За нуклеарна ескалация днес заприказва още веднъж съветският външен министър Сергей Лавров в изявление за държавния " Первый канал ". Той даде образец с Кубинската рецесия от 1962 година, потвърждавайки, че тогава е имало канал за връзка сред Вашингтон и Москва, какъвто в този момент няма. Лавров обвини НАТО, че участва във войната като въоръжава Украйна и удостовери, че тези доставки са " законна цел " на Русия в така наречен " специфична интервенция ". Украинският външен министър Дмитро Кулеба на собствен ред видя в " предизвестията " на Лавров доказателство, че Москва стартира да губи.
Това не е нова епоха, а нов стадий от остарялата
Първите разбори за войната в Украйна подчертаваха върху няколко неповторими и характерни фактора - заплетената история на района, комплицираната логика на психиката на съветския президент Владимир Путин и харизматичното водачество на украинския президент Володимир Зеленски. Конфликтът изглеждаше като нещо шокиращо ново и плашещо непредсказуемо, като края на една ера и началото на нова - с към момента неразбираеми очертания.
С напредването на сраженията обаче ходът на войната все повече наподобява на доста други конфликти от последните седем десетилетия. Това води до догатката, че общите структурни характерности на ситуацията влияят на воюващите страни и ги насочват към решения в рамките на добре познати коловози. Накратко, в Украйна се развива моделът на ограничената война в нуклеарната ера. Повтаря се сценарият, написан още в Корея през 50-те години и заимствуван неведнъж по-късно. Това не е нова епоха, а единствено нов стадий от остарялата. И даже тази нова фаза се развива по стари правила - а това ще има последици за остатъка от войната и по-късно, написа създателят на Foreign Affairs Гидиън Роуз* в увода към публикацията си, преди да даде исторически аргументи защо спорът съгласно него няма да се трансформира в нуклеарен и да направи прогноза за края и следствията от войнатабъдещето.
Като първия път
В края на 40-те години на предишния век американските политици се сблъскват с невиждан проблем: какво да създадат с оръжията, които могат да унищожат света? Държавите постоянно са уреждали най-големите си разлики посредством война. Но с течение на времето войните стават по-разрушителни, като кулминационна точка е Втората международна война - приключила с хвърлянето на атомни бомби над Хирошима и Нагасаки, унищожили цели градове с един гърмеж. Тогава никой не знае какво ще последва. Прекъсването на цикъла на войната изглежда невъзможно. Продължаването му - немислимо. Напрежението се засилва още повече, когато Съветският съюз се снабдява с атомна бомба през 1949 година А по-късно, през юни 1950 година, севернокорейските сили нахлуват в Южна Корея. Вашингтон и неговите съдружници тогава бързо застават на страната на Сеул, изправяйки се против Москва, която дружно с Пекин подкрепя Пхенян.
В продължение на три години, до момента в който бушуват жестоки боеве на Корейския полуостров, двете страни последователно и мълчаливо се спогаждат за разпоредбите в новата ера. Нито една от нуклеарните сили не желае нова тотална война, по тази причина Вашингтон и Москва поставят строги ограничавания на средствата, задачите и обсега на спора. Решават да не употребяват нуклеарни оръжия. Запазват бойните дейности в границите на Корейския полуостров, не протягат ръка взаимно върху териториите си или ръководещите режими. Но оставят войната да продължи по стандартен метод, толкоз грубо, колкото желаят враждуващите страни.
Неписаните правила, сложени тогава, не са прочетени от книга, до тях не се стига чрез договаряния. Не се раждат в името на вяра, вяра или състрадание. Основават се на практичността. Ядрените оръжия, макар цялата им мощност — или заради цялата им мощност — тогава се оказват изненадващо безсилни. Използването им би довело до доста разноски и да донесе малко изгоди. Би основало повече проблеми, в сравнение с би решило. И по този начин нито една суперсила не избира да ги употребява.
Десетилетие по-късно Карибската рецесия от 1962 г. затвърждава като тематика табу употребата на нуклеарни оръжия и прави нуклеарните сили още по-малко склонни на риск. Следва войната във Виетнам - по същия модел като в Корея - нито една от нуклеарните страни, измежду които към този момент е и Китай, не употребява унищожителното си оръжие. Никой не нападна територията или режима на друга нуклеарна мощ. Същите правила важат по-късно и при войните в Персийския залив, в Ирак, в Афганистан. Важат и в този момент в Украйна.
Русия избра гореща война и ще получи студена война в следствие от студена договорка
План А на Русия беше бързо да завладее Украйна, да конфигурира проруско правителство и да сложи света пред приключен факт. Този проект бе провален от решителна украинска опозиция. Москва приложи план Б - да унищожава украински градове, с цел да пречупи силите и желанието за съпротива у защитаващата се страна. Когато и това не проработи, Кремъл мина към проект С - отхвърли се да завзема цяла Украйна и се концентрира върху опитите да превземе и задържи териториите на изток и юг. Предстоящите борби в Донбас ще бъдат решаващи за бъдещия излаз от тази война.
Войната в Украйна ще приключи или с договаряния и съглашение за териториално статукво, или ще се трансформира в замразен спор по продължение на заварената линия на прикосновение на армиите на изток. Това значи, че краят ще наподобява на този на войните в Корея и Персийския залив или на обстановката в Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието. Така или другояче, както и в Корея, шокът от първичната експанзия мобилизира широка балансираща коалиция, която ще се резервира даже когато бойните дейности спрат. Русия избра гореща война и ще получи студена война вследствие на договорката.
Каквото и да допускат някои тълкувания на съветската военна теория, Москва няма да употребява нуклеарни оръжия по време на спора. От 1945 година насам всеки водач на нуклеарна мощ - от политици като американските президенти Хари Труман и Линдън Джонсън, до социопати, извършили всеобщи убийства като Йосиф Сталин и Мао Дзъдун, отхвърлят потреблението на нуклеарни бомби с едни и същи претекстове. Путин няма да направи изключение - воден не от топло сърце, а от хладна глава. Той знае, че потреблението на нуклеарно оръжие ще докара до неотложен отговор и всеобщо заклеймяване, само че няма да донесе кой знае какви стратегически преимущества. Да не приказваме за обстоятелството, че радиоактивните останки могат елементарно да се върнат назад към самата Русия.
Поради сходни причини НАТО няма да нападна Русия или да се опита да обезглави режима в Кремъл. Няма да има войски на НАТО в Украйна, зона, неразрешена за полети и горещо гонене на съветските сили, в случай че те се изтеглят назад на своя територия. Всички тези дейности крият огромни опасности от ескалация, която НАТО желае да избегне толкоз, колкото и Москва. Но Алиансът ще се почувства задължен да откаже на Москва забележителна победа освен поради Украйна, само че и с цел да избегне опасен прецедент - да се сътвори усещане, че съществуването на нуклеарно оръжие е потребно за отбрана на " облаги ", непозволено придобити чрез конвенционална агресия.
В рамките на тези граници обаче войната ще се води до дъно, до момента в който везните не се наклонят уверено в едната посока или не се стигне до патова обстановка. Воюващите ще се борят, до момента в който изчерпят силите си или до момента в който бойните линии не се върнат към нещо покрай началната точка. Целта на администрацията на Джо Байдън би трябвало да бъде ускорение на процесите – като продължи да дава на Украйна всякаква стандартна военна помощ, заобикаля обидите по адрес на съветския лидер и е в подготвеност да договаря съществено, когато има условия за това.
" Ядрени таралежи " и " стандартни лисици "
През 50-те и 60-те години на предишния век стратези разработват сложни системи, с цел да предскажат по какъв начин ще се държат нуклеарните сили при разнообразни условия, напомня публикацията на Foreign Affairs.
Живият опит от нуклеарната епоха обаче демонстрира, че реалните политически водачи в действителни войни подхождат по-просто, преглеждат нуклеарните оръжия като " военни таралежи ", подобаващи единствено за едно огромно нещо: въздържане против същински екзистенциални закани. От 1945 година насам водачите по време на война не считат нуклеарните оръжия за използваеми, не ги разполагат взаимозаменяемо с стандартните оръжия и поддържат ясни загради пред ескалация. И тези настройки са се запазили без значение от броя, сложността и структурата на нуклеарния боеприпас.
Единственото нещо, за което нуклеарните оръжия се оказват потребни, е възпирането на огромни офанзиви против тези, които ги имат. В това отношение съветската инвазия в Украйна, сходно на акцията на НАТО в Либия през 2011 година, единствено ще удостовери тяхната стойност – не тъй като руснаците ще ги употребяват, а тъй като Украйна ги няма. Войната ще даде още един образец за заплахите, които чакат страните, които имат такива оръжия, само че решат да се откажат от тях. Ще стане още по-малко евентуално Иран и Северна Корея да се съгласят да се откажат от собствените си нуклеарни стратегии. Следователно в бъдещите договаряния за надзор на въоръженията Вашингтон би трябвало да отдръпна упоритостите си и да се концентрира, най-малко към този момент, върху опитите да замрази тези стратегии – цел, която, за разлика от връщането обратно, в действителност може да е постижима.
Междувременно стандартните сили са явно " военни лисици " - използваеми по доста способи, за доста цели. Смелостта на Украйна в стандартните борби, дружно с икономическата и военната помощ, която получава, е това, което осуетява проектите на Москва и същите тези фактори ще дефинират каква част от териториите си на изток и на юг Киев в последна сметка ще запази. Тъй като бъдещите спорове евентуално ще следват познати модели, политиката на защита на Съединени американски щати би трябвало да се концентрира интензивно върху това по какъв начин да се водят — и да оказват помощ на другите да водят — строго стандартните войни, изключително продължителни отбранителни такива. Един съответен урок се откроява: сигурността на Тайван ще се основава по-малко на развиване в нуклеарната сфера, в сравнение с способността на острова да предотврати амфибийно навлизане от континентален Китай и да издържи на атака дълго време.
Проблемът на " мирната смяна "
Ограничените стандартни войни като тази в Украйна към момента са вероятни в нуклеарната епоха. Войни, в които вземат участие всички велики сили, са извънредно малко евентуални. Това е огромно достижение в човешката история, защото сходни войни са причинявали извънредно много смърт и опустошения. Но то е и проблематично, тъй като същите тези войни са изпълнявали и практическа функционалност. Те бяха механизмът, посредством който интернационалната система се балансираше. Както отбелязва политологът Робърт Гилпин:
" Завършването на една хегемонна война е началото на различен цикъл на напредък, разширение и възможен крах. Законът за неравномерния напредък продължава да преразпределя властта, като по този метод подкопава статуквото, открито от последната хегемонна битка. Дисбалансът заменя равновесието и светът се насочва към нов кръг от хегемонни спорове. Винаги е било по този начин и постоянно ще бъде по този начин, до момента в който хората или не се самоунищожат, или не се научат да създават ефикасен механизъм за мирна смяна ".
Досега страхът от самоизтребление е предиздвикал великите сили да избегнат Трета международна война и да се радват на дълъг мир. Но историята не е спряла нито през 1945 година, нито през 1989 година Установените договорености за интернационален ред от ден на ден не отразяват световното систематизиране на материалната мощ. Новата студена война сред Русия и Запада, да вземем за пример, ще се разграничава от остарялата - частично заради обстоятелството, че съществени световни играчи като Китай, Индия и огромна част от Близкия изток избират да не вземат участие.
Многополярността към този момент не е доктрина, а факт. И новите сили от ден на ден ще изискват да вземат участие в определянето на световните правила, вместо единствено да ги следват.
В " неприятното остаряло време " сходни разбърквания на силите щяха да доведат по един или различен метод до ужасна световна война. Благодарение на нуклеарната гражданска война такива войни към този момент не са на масата. Но текат световни разбърквания - делът на Китай в международната стопанска система се е нараснал петкратно през последните десетилетия - и ще би трябвало да се намерят нови форми за баланс. Изобщо не е ясно какво би означавало това на процедура. Но все по-кухото статукво не може да продължи постоянно. А при липса на опция за мирна смяна даже рискът от Армагедон може да се окаже непълен за запазването му.
* Авторът на анализа Гидиън Роуз е член на Съвета по интернационалните връзки на Съединени американски щати и редактор във " Foreign Affairs " в интервала 2000-2021. Роуз е aсоцииран шеф по въпросите на Близкия изток и Южна Азия в Съвета за национална сигурност от 1994 до 1995 година в администрацията на президента Бил Клинтън, учител е по американска външна политика в Принстън и Колумбия и е създател на книгата „ Как свършват войните “. Преводът е с незначителни съкращения.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ